• ТоледоКонсулт
  • ТоледоКонсулт
  • ToledoConsult
  • ToledoConsult

Относно: Данъчно третиране на разходи за командировка, при спазване на изискванията за документална обоснованост на стопанските операции

Posted in СТАНОВИЩА,УКАЗАНИЯ НАП

НАП Изх. №20-00-94/24.03.2020 г. 

ЗКПО – чл. 33, ал. 1 и ал. 2;

ЗКПО – чл. 10;

КТ – чл. 121;

КТ – чл. 121а. 

ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи за командировка, при спазване на изискванията за документална обоснованост на стопанските операции, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството е с предмет на дейност предоставяне на телекомуникационни услуги на интернет доставчици и големи телеком оператори. Сключен е трудов договор с лице- холандски гражданин. Наетото лице е с изнесено работно място в Холандия и е осигурено по Холандското законодателство. Лицето няма да работи в България, единствено ще посещава България през няколко месеца за обучения или отчитане на извършената работа пред ръководството на българското дружество. Наетото физическо лице ще извършва следните дейности: самостоятелно търсене на клиенти в съответните региони; презентации и консултиране на клиенти относно продуктите на дружеството; изготвяне на ценови оферти; представяне на фирмата на панаири и изложения в чужбина; анализ на клиентите. На наетото физическо лице ще се налага да пътува често в различни държави в ЕС (включително и България) и извън ЕС.   

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

  1. Ще бъдат ли признати за данъчни цели по реда на ЗКПО разходите за пътуване, нощувки и дължат ли му се дневни? Следва ли да се оформят като командировки със заповед, отчет и др. по българската Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, след като лицето няма да пътува от и до седалището на българското дружество, а от Холандия до страни в ЕС и извън ЕС?
  2. Ако разходите за командировки на чуждестранното физическо лице не са данъчно признат разход за дружеството, то тогава как следва да се оформят документите на това лице при пътуване и престой както в държави членки на ЕС (включително България), така и в държави извън ЕС?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

За целите на корпоративното подоходно облагане разходите за командировки (пътни, дневни, квартирни и други) се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица. Правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица са регламентирани в чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, където са изброени две условия, които следва да са изпълнени едновременно:

  1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
  2. физическите лица, извършили пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.

Доколкото в запитването не е изложена подробна фактическа обстановка, следва да имате предвид следното:

- в случай че са налице едновременно изпълнение на поставените в чл. 33, ал. 1,  т. 1 от ЗКПО условия, а именно -  връзка на пътуването и престоя с дейността на дружеството и наличие на трудово правоотношение между дружеството и физическите лица (командированите), то разходите за пътуване и престой  следва да бъдат признати за данъчни цели.

- в случай, че е извършено пътуване и престой от съдружниците на дружеството, в качеството им на съдружници, то счетоводните разходи за пътуване и престой на тези лица не се признават за данъчни цели, по аргумент на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.

Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.

Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходно-оправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, вкл. за паркинг, гориво, пътни такси.

Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на размера на разходите за пътуване и престой, но с оглед регулацията по чл. 16 от същия закон, разходите следва да бъдат в рамките на обичайните пазарни нива за такъв тип разходи. Поради наличие на трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда (КТ), която препраща към размерите на командировъчните пари, определени в Наредба за командировките в страната; Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, респективно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, която препраща към Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/), същите се възприемат и за данъчни цели.

Документирането и отчитането на разходи за командировки следва да се извършват съгласно действащото законодателство. Документирането и условията за признаването им са уредени в ЗСч и приложимите наредби за командироване на служители, както и при спазване на условията за документална обоснованост по реда на чл. 10 от ЗКПО във връзка с чл. 33 от с.з. 

Относно документирането на стопанските операции, следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава.

Във връзка с горното, независимо че не е зададен такъв въпрос, Ви обръщам внимание относно спазване на Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода (СИДДО). По-конкретно спазване на разпоредбите на Спогодбата относно възникване на място на стопанска дейност (чл. 5 от Спогодбата).

По втори въпрос:

Както бе посочено по-горе, освен изискванията регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.  Задължително условие е счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл. 6 от ЗСч.

Нарушението на изискванията на чл. 10 от ЗКПО или установяване на разходи, несвързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчно регулиране по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

Документалната обоснованост е основен принцип, залегнал в ЗСч. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗСч регламентира, че предприятията осъществяват текущо отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. В чл. 6 от ЗСч са посочени изискванията на които трябва да отговаря документа и информацията, която трябва да съдържа. Следва да се има предвид, че в чл. 9 от ЗСч изрично е посочено, че не се допуска отчитане на стопански операции в извън счетоводни книги или регистри.

Относно въпросът, как следва да се оформят документите на лицето при пътуване и престой, следва да се отбележи, че организирането на текущото счетоводното отчитане в съответствие с разпоредбите на ЗСч е право и задължение на ръководителя на предприятието (чл. 16 от ЗСч), а отговорността за достоверността на информацията в счетоводните документи и технически информационни носители е на лицата, които са ги съставили и подписали (чл. 10 от ЗСч).   

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на   чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

X

Right Click

No right click