Относно: Деклариране на дарение на недвижим имот от чужбина
Изх. № 20-00-488/ 04.09.2023 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 12;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 6, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ЗДДФЛ, чл. 77;
ЗМДТ, чл. 44, ал. 6;
ЗМДТ, чл. 49, ал. 9;
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-488/18.07.2023 г. по описа на Д ОДОП. Запитването е относно прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие сте гражданин на Словения с постоянен адрес в България, където живеете заедно със съпругата си - българска гражданка. Освен, че живеете в България, Вие осъществявате в страната и трудова/професионална дейност, поради което се явявате местно лице на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Твърдите, че сте едноличен собственик на капитала на дружество, регистрирано през месец септември на 2020 г. в Словения, което не извършва в момента дейност.
Очаквате майка Ви – гражданин на Словения и живееща там, да Ви дари недвижим имот – търговски обект, който е оценен предварително от съдебен оценител в Словения и която стойност ще бъде посочена в договора за дарение. Считате, че тази оценка е аналогична на данъчната оценка на недвижимите имоти в България. Желаете впоследствие да се разпоредите с този недвижим имот, като го продадете на Вашето словенско дружество на стойността, определена от съдебния оценител.
Към запитването не са приложени документи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Какво ще бъде облагането Ви като местно физическо лице на България?
- Следва ли да бъдат декларирани дарението и продажбата, при положение, че стойността е една и съща (данъчна оценка)?
- Какви са процедурите и сроковете за деклариране в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По ЗДДФЛ:
Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ, Вие сте носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина (така чл. 6 от ЗДДФЛ). В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно.
В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ е изрично посочено, че полученото имущество по наследство, завет и дарение не се смята за доход. Това означава, че полученото от Вас дарение на търговски обект не се облага по реда на ЗДДФЛ. Всяко местно физическо лице на основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от с. з. е длъжно обаче ежегодно да обявява пред НАП притежаваните от него в чужбина недвижима собственост, акции, дялови участия и получените доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Обявяването става чрез попълване на Приложение №8 „Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина“ (образец 2081), което е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (ГДД) (образец 2001). Приложението се подава в срок до 30-ти април заедно с ГДД. Също така при условие, че желаете да декларирате придобит доход, освободен от облагане на основание чл. 13 от ЗДДФЛ, следва да попълните Приложение № 13 „Необлагаеми доходи и имущество, получено по наследство, завет, дарение или с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт“ (образец 2013) на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Относно дохода, придобит от последващата продажба на търговския Ви обект, същият би попаднал сред необлагаемите, ако между датата на неговото придобиване и тази на последващото му прехвърляне чрез продажба или замяна, са изминали повече от 5 години – така чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ. В тази хипотеза е допустимо да бъдат прехвърлени до два недвижими имота, с изключение на земеделски и горски такива, чиито брой не е ограничен, след като са притежавани повече от 5 години, освен ако прехвърлителят не действа като търговец. Ако не е налице хипотезата на посочената норма, доходът се явява облагаем. Според чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Цената на придобиване е нула, когато имуществото е придобито по дарение – така чл. 33, ал. 6, т. 3 от ЗДДФЛ. Тази данъчна норма кореспондира с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в чийто чл. 225 дарението е уредено като договор, при която дарителят отстъпва безвъзмездно свое имущество на дарения, който го приема.
Годишната данъчна основа за доходите от прехвърляне на права или имущество се определя по правилото на чл. 34 от с. з. – облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. Доходите от продажба не недвижим имот подлежат на деклариране в Приложение № 5 „Доходи от прехвърляне на права или имущество“ (образец 2051), което е неразделна част от ГДД. Последната се подава в срок до 30-ти април на годината, следваща тази на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимия по ГДД данък. Доколкото Вие и Вашето словенско дружество се явявате свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), поради обстоятелството, че Вие сте едноличен собственик на неговия капитал, относима при сделки между свързани лица се явява нормата на чл. 77 от ЗДДФЛ, която препраща към разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Между правителството на Република България и Република Словения има подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото (СИДДО между България и Словения), ратифицирана – ДВ, бр. 16 от 2004 г., обн., ДВ, бр. 60 от 2004 г., в сила от 04.05.2004 г. Облагането на доход от продажбата на имущество е регламентирано в разпоредбите на чл. 13 от СИДДО със Словения.
Следва да имате предвид, че ако дължите данък върху дохода от прехвърляне на имущество според словенското законодателство, освен приложение № 5 към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане ще следва да се подадат Приложение № 9 „Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в Приложения № 1, 2, 3, 4, 5 и 6“ (образец 2091) или № 9 и № 10 „Ползване на данъчни облекчения“ (образец 2010), в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Изключение от това правило е регламентирано само за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия" – в тези случаи местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък – чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ.
По ЗМДТ:
Имуществото, получено по дарение, е обект на облагане по ЗМДТ. Относимите норми се съдържат в глава втора, раздел III на с. з. В чл. 44, ал. 1- ал. 3 е посочено, че с местен данък дарение се облагат имуществата, придобити по дарение, недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. На облагане с този данък подлежат и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, включително и погасените чрез опрощаване задължения. Тъй като в конкретния случай се касае за недвижим имот, който ще бъде придобит по дарение от Вашата майка, приложима се явява разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ, според която получените имущества по дарение между роднини по права линия и между съпрузи не са облагаеми. Следователно дареният от майка Ви търговски обект е необлагаем с данък дарение по ЗМДТ. След като дареното имущество е необлагаемо, по аргумент на чл. 49, ал. 4 от с. з. същото не подлежи на деклариране пред компетентните общински органи, в чиито правомощия е да администрират данъците и таксите по ЗМДТ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.