• ТоледоКонсулт
  • ТоледоКонсулт
  • ToledoConsult
  • ToledoConsult

Право на командировъчни разходи за самоосигуряващо се лице - собственик на фирмата

Въпрос: Българска фирма ЕООД, регистрирана по ЗДДС, извършва няколко дейности: предоставя фитнес услуга, има заведение за кафе и напитки и предоставя услуга почистване на фитнес зали. Първите две дейности се извършват в България. Услугата почистване на фитнес зали се извършва в Германия на немска фирма, също регистрирана по ЗДДС. Има нает персонал, но само за дейностите в България. За почистването на фитнес зали в Германия няма нает персонал. Дейността се извършва от собственика. Той се осигурява като самоосигуряващо се лице. Услугата в Германия се извършва в продължение на 1 година. Според ЗДДС българската фирма издава фактури за услугата и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не е начислен ДДС във фактурата, тъй като това е услуга, свързана с недвижим имот и с място на изпълнение на услугата - Германия. Има ли право собственикът на командировъчни разходи (дневни и нощувки) за дните, когато е в Германия? И ако има това право, важи ли ограничението за командировъчни до 180 дни годишно?

Отговор: Първо в самото начало ще обърнем внимание на факта, че за да се считат счетоводно начислените разходи за пътувания и престой на едноличния собственик на капитала на търговското дружество като данъчно признати от гледна точка на материалния данъчен закон – ЗКПО, чл. 33 от ЗКПО поставя като условие наличието на трудово или извън трудово правоотношение между предприятието и неговия съдружник. Фактът, че лицето се самоосигурява като собственик на ЕООД, полагащ личен труд в дружеството, не е достатъчно да се счита, че е налице взаимоотношение между физическото и юридическото лице. Необходимо е подписване на споразумение (трудов договор или граждански договор), с което да е видно, че предприятието е възложило определена работа за извършване от страна на физическото лице, за което му се дължи определено възнаграждение. Що се отнася до правото на физическото лице да бъде командировано в чужбина, чл. 2, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина регламентира, че командировка в чужбина се счита изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган. След като предприятието (ЕООД) има нужда да командирова определено лице да извърши служебна работа в чужбина от името на търговското дружество (командироващия), то не виждаме пречка това лице да бъде именно едноличният собственик на капитала. Наредбата не поставя като ограничение кои лица нямат право да бъдат командировани от страна на предприятието във връзка с извършване на конкретни задачи от името на предприятието в чужбина. Ограничението за общата продължителност на всички командировки на едно лице за една календарна година от 180 дни не се отнася до лицата, изброени в Приложение № 1 към наредбата. Видно от нея, в този списък (раздел II, т. 9.) се включват и ръководителите на предприятията. Ето защо, ако едноличният собственик на капитала на търговското дружество (ЕООД) е и управител на предприятието, то тогава физическото лице може да бъде командировано в чужбина за период, превишаващ 180 дена през календарната година. На основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина на лицата по списъка по Приложение № 1 се изплащат квартирни по фактически размери, като лицата имат право да пътуват с влак със спално място в отделно купе, а така също и със самолет - в бизнес класа. Пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в Приложение № 2 (за Германия в Приложение № 2 са определени дневни в размер на 35 евро на ден, което означава, че намаленият размер, изплащан след 30-ия ден, е в размер на 26,25 евро). По силата обаче на чл. 17, ал. 1 от наредбата ръководителите на предприятията могат да определят размери на дневните пари до двойния им размер съгласно Приложение № 2 – в случая за Германия – до 70 евро на ден. При положение че пълният размер на дневните е определен на 70 евро, то намаленият им размер, изплащан за дните след 30-ия последователен ден, следва да бъде в размер на 52,50 евро.

                                                                                                                                                            Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.

X

Right Click

No right click