Данъчно третиране на разходите за карти за градски транспорт

  http://zakonnik.bg/                                                                                                                      

Как се третират разходите за карти за градски транспорт за превоз на работници и служители от местоживеенето до местоработата им и обратно, съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ?

Разходите за карти за градски транспорт, които се предоставят на работниците и служителите, нямат специална правна уредба по отношение на данъчното им третиране. В тази връзка, приложими са общите разпоредби на ЗКПО и на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО, с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители, и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).

Изключение от това правило е предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗКПО по отношение на социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, които не се облагат с данък върху разходите. Предвид цитираните разпоредби, ако разходите за карти за градски транспорт, предоставени на работниците и служителите (за превоз от местоживеенето до местоработата им), са за сметка на социалните разходи, същите могат да попаднат в обхвата на чл. 210, ал. 1 от ЗКПО, ако са документално обосновани и са предоставени в натура.

В тази връзка, следва да се има предвид определението, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според което “социални разходи, предоставени в натура”, са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. В тази връзка следва да имате предвид, че ако на работниците и служителите не се предоставят карти за градския транспорт, а само средства за закупуването им, последните не биха имали характера на социални разходи, предоставени в натура, и съответно нормата на чл. 210 от ЗКПО не може да бъде приложена.

Съгласно чл. 205 от ЗКПО, социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ. На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Това, както вече беше пояснено, са предоставените в натура социални разходи за транспорт на наетите лица от местоживенето до местоработата, в т.ч. и предоставените карти за пътуване от местоживеенето до местоработата, които не подлежат на облагане по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО на основание чл. 210, ал. 1 от същия закон. В случай че на работниците и служителите не се предоставят карти за градския транспорт, а суми за закупуването им - същите не попадат в обхвата на доходите, които се считат за необлагаеми, на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. В този случай, изплатените суми следва да се третират като облагаем доход от трудовото правоотношение на конкретния работник или служител, съответно - да се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за този вид доходи.

                                                                                                                                                           Отговаря Лорета ЦВЕТКОВА - данъчен експерт