В бр. 7 от 2014 г. на сп. “Счетоводство, данъци и право” Ивайло Кондарев, данъчен консултант, разглежда казуса: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, издава фактура на друга българска фирма, регистрирана по ЗДДС, за извършени строително-монтажни работи (СМР), в която приспада частично аванс, преведен по сделката. Впоследствие се оказва, че извършените СМР са по друг договор, за който няма получено авансово плащане, и съответно авансът не би трябвало да се приспада. Как трябва да се процедира в този случай - чрез издаване на протокол по чл. 116 ЗДДС или чрез издаване на дебитно известие по чл. 115 ЗДДС? Има ли срок, през който издаването на протокола по чл. 116 ЗДДС и нова (вярна) фактура трябва да бъде извършено с оглед възможността получателят на фактурата да не изгуби право на данъчен кредит по новата фактура, издадена значително по-късно от датата на данъчно събитие, във връзка с което е издадена грешната фактура? В конкретния случай срокът е над 12 месеца.

Въпрос: Българска фирма ЕООД, регистрирана по ЗДДС, извършва няколко дейности: предоставя фитнес услуга, има заведение за кафе и напитки и предоставя услуга почистване на фитнес зали. Първите две дейности се извършват в България. Услугата почистване на фитнес зали се извършва в Германия на немска фирма, също регистрирана по ЗДДС. Има нает персонал, но само за дейностите в България. За почистването на фитнес зали в Германия няма нает персонал. Дейността се извършва от собственика. Той се осигурява като самоосигуряващо се лице. Услугата в Германия се извършва в продължение на 1 година. Според ЗДДС българската фирма издава фактури за услугата и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не е начислен ДДС във фактурата, тъй като това е услуга, свързана с недвижим имот и с място на изпълнение на услугата - Германия. Има ли право собственикът на командировъчни разходи (дневни и нощувки) за дните, когато е в Германия? И ако има това право, важи ли ограничението за командировъчни до 180 дни годишно?

 http://zakonnik.bg/                                                                                                                                           

  Въпрос: На български граждани живеещ, целогодишно в България, му е предложено да стане управител на юридическо лице, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорна зона). Лицето няма собственост в юридическото лице, на което ще е управител. Лицето ще осъществява дейността по управление на дружеството от България. Дейността на дружеството е покупка и продажба на телефонен трафик от телекомуникационни компании, което позволява да извършва дейността си като управител, без да напуска България. Възнаграждението ще се изплаща на лицето по банков път всеки месец. За полученото възнаграждение лицето какви данъци и осигуровки ще дължи по българското законодателство? Ще възникне ли за него задължение за регистрация по ЗДДС като физическо лице при преминаване на праг от 50 000 лв. за 12 месеца?

  http://zakonnik.bg/                                                                                                                      

Как се третират разходите за карти за градски транспорт за превоз на работници и служители от местоживеенето до местоработата им и обратно, съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ?