Облагане на услуга строително-ремонтни работи по жилищна сграда, извършвани на територията на Франция

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 1-20-28-2 от 21.03.2016 г. Относно: относно облагане на услуга строително-ремонтни работи по жилищна сграда, извършвани на територията на Франция

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП …………………… сте изложили следната фактическа обстановка: ЕООД има регистрация по ДДС в страната и планира да извърши строително-ремонтна услуга на жилищна сграда на физическо лице във Франция. Физическото лице няма регистрация по ДДС във Франция. Поставяте следните въпроси: 1. Тази услуга облагаема ли е с 20%? Ако е облагаема – този данък добавена стойност къде ще следва да се заплаща – в България или във Франция? Има ли вероятност да се прилага 5.5% ДДС ставка във Франция за този вид услуга – ремонт на жилищни сгради? Ако е така къде следва да се превежда данъка – в България или Франция, в коя колона на дневника за продажби следва да се посочи този ДДС 5.5%? 2. Българското дружество следва ли да наблюдава оборота си от тази строителна услуга и след определен праг да се регистрира по ДДС във Франция? 3. Физическото лице следва ли да се регистрира по ДДС във Франция съгласно тяхното законодателство и българското дружество на основание чл.21, ал.4 от ЗДДС да не начислява ДДС за извършеното СМР? 4. Следва ли тази сделка да се посочи във VIES декларацията? Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище: По първи въпрос: Съгласно ЗДДС общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги се определя от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и установяването на същия. Когато получателят е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС, е мястото, където е установен доставчикът, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е извършена чрез постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване. Същевременно в ал.4 на чл.21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т.1 визира услугите, свързани с недвижими имоти. В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието „недвижим имот”. Предвид чл.13б, б. „б” от Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги, за целите на прилагане на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот” се счита всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена. Съгласно чл. 31а, т. 1, б. „а” от регламента, услуги свързани с недвижими имоти са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги. В т.2 на същия член са посочени по-специалните случаи на доставки на услуги, свързани с недвижими имоти. Целта на специалното правило за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, е да се осигури облагане на предполагаемото място на потребление на услугата Предвид изложеното в запитването относно характера на предоставяната от дружеството услуга: строително-ремонтни работи по жилищна сграда, извършвани на територията на Франция, се налага извода, че тази услуга е свързана с недвижим имот, намиращ се на територията на Франция. Мястото на изпълнение на тази доставка ще бъде там, където се намира недвижимия имот, тоест на територията на Франция (чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС). В този случай за Вас няма да възникне основание за начисляване на данък върху добавената стойност, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС. На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС лицето е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Фактурите, които не са издадени по смисъла на ЗДДС, не са данъчни документи и същите не следва да се отразяват в отчетните регистри. С чл.111а от ЗДДС са определени правила за документиране на доставките. Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. По реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната. Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на ал.2, на чл.111а, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия: 1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект-има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната; 2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката. Следователно, за да се приложи чл.111а от ЗДДС е необходимо едновременно с изискванията към доставчика да е изпълнено и изискването данъкът по доставката да е изискуем от получателя. Чл.79, ал.17 от ППЗДДС /изм. ДВ бр.8 от 29.01.2016г., в сила от 29.01.2016г./ регламентира, че при доставка на услуга по чл.21, ал.4 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирането се извършва по правилата на законодателството на тази държава членка, когато данъкът не е изискуем от получателя. Предвид изложеното, документирането на услугите по чл.21, ал.4 от ЗДДС следва да се извърши по правилата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот /в случая Франция/, когато получателят няма регистрация за целите на ДДС в тази държава и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС. Тъй като дружеството ще извършва доставки с място на изпълнение на територията на Франция с получател физическо лице, което се явява данъчно незадължено лице, е необходимо да се запознаете със законодателството на тази държава членка. Втори и трети въпрос: Поставените от Вас въпроси относно регистрация на дружеството във Франция, както и възможността физическото лице да се регистрира във Франция не е от компетентността на НАП, тъй като е свързано с прилагане на законодателството на друга държава членка, поради което следва да се запознаете с данъчното законодателство на същата. Четвърти въпрос: Относно подаване на VIES-декларацията следва да се съобрази разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС, съгласно която регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал.1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. В разпоредбата на чл.117, ал.2, т.4, буква „б” на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка. Следователно, ако осъществените от дружеството доставки на услуги са свързани с недвижим имот във Франция, то същите попадат в хипотезата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС и не следва да се посочват във VIES-декларацията. Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Действителните факти и обстоятелства се установяват в хода на производствата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от компетентните органи по приходите при спазване на принципите на самостоятелност и независимост, залегнали в кодекса. Директор на Дирекция «ОУИ» Бургас: (п) (не се чете)